Лика (Величка Петкова)
26 3
31.05.2007 г., 20:24 ч.

Спирка 

  Поезия
546 0 3

Спирка

Аз съм тази, която не чакаш.
Случайна среща и... спомен
отприщва вулкана от чувства.
Аз съм тази, която не търсиш.
Но ето - намираш ме същата.
Млада, с блясък в очите и жажда
да пия всяка капка живот.
Да откривам нови пространства,
да летя, да изследвам, да вдишам
пъстрия въздух на планините.
Да се катеря, да плавам, да слизам
до дълбините на пещерите.
Все съм си същата - непокорна.
Непокорена, несмачкана, неубита
от честите удари на живота.
От предателства, от изневери,
от завистта на псевдоприятели.
Все съм си същата - нежна,
влюбчива, любяща и вярна.
Вярваща в светлото бъдеще,
дето все ме очаква зад ъгъла.
Само че... Земята е кръгла.
Аз съм тази, която не искаш.
Да си тръгвам тогава... От чакане
на пустата спирка взе да ми писва. 

© Величка Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Аз съм тази, която не искаш.
    Да си тръгвам тогава... От чакане
    на пустата спирка взе да ми писва."

    Поздравления!



  • Много затрогващ стих!
    Бъди такава, каквато си!
    Винаги ще има, кой теб да чака!!!
    Поздрав!
  • "Аз съм тази, която не търсиш.
    Но ето - намираш ме същата."

    Тъсим все нещо ново, а се връщаме там, от където сме тръгнали.
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??