Нощна песен от есенни листа
напомнят ни, че идва зима
и тук със теб скрити от света
шептим си, докато заспиваме.
Разказваш ми легендите за теб
и ме караш тихо да се смея,
а аз измислям някакви куплети,
с които мъничко да те разсея.
А после ме погалваш по косата
и ми казваш колко съм красива,
аз пък те целувам по устата
и се чувствам истински щастлива.
Парфюмът ти е целият по мен
по кожата ми, дрехите и вятъра,
и някъде на някое дете
четат за нас във книжките без автори.
Разказват ни във детска приказка
с чеширски котки и кралици,
разказват и ни правят истински
под подвързията на златните корици.
А отзад на приказния ни буквар...
кратко и прилежно е написано
"Ти си моят Луд Шапкар,
а аз съм твоята Алиса."