22.01.2012 г., 18:20 ч.

Сплотяване на грешници 

  Поезия
501 0 4

 

 

 

Сплотяване на грешници

За първи път пристъпваш моя праг.
Колебливо, сякаш съжаляваш.
Оглеждаш всяка вещ, но с поглед спрял
във снимките, внезапно се смаляваш.

Какво съзря във детските лица,
че замря замлъкнал и посърнал?
Припомни си за своите деца...
Вина от грешка в минало те върна.

В очите отчаяние личи.
Ще живееш с мъка - не е честно.
А искаше живот да подредиш,
но, явно, свободата не е лесна.

Сега разбираш колко ще боли 
да напуснеш дом и да побегнеш.
Познато е, повтаряш ме... Почти...
Върни се там, при тях... където беше.

© Мирослава Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??