Прехапвам устни
в миг на откровение,
прикривам слабост в тишината...
и диря теб –
потънал във копнения,
унесено усмихнат
в самотата.
Гальовна мисъл ме полазва,
облечена изящно - в красота...
греховни приказки разказва
12 -тия час в нощта.
Вечерница нашепва спомени,
откраднати в любовен миг,
и хиляди въздишки
неотронени
заключвам в тъжен
и копнежен стих.
За обич...
скита се душата ми.
Изброди дълъг път,
нелек!
Изпращам ти я...
недолюбена
и в търсене
на точния човек.
( Обичай я каквато Е!)