2.02.2021 г., 23:30 ч.

Споделено утро 

  Поезия
5.0 / 9
918 8 10
Тихо! Любов е! И трябва да бъде мълчана!
Аз я затворих в една тишина тънкостенна.
Утро е. Топло е. Бяло е. Само за двама.
Слънцето как се съблича пред теб! И пред мене.
Става красиво. И светло.
Виж – лято през зимата!
Вдишвам от теб и по въздуха чувствам малини.
Даже букетче откъснах с цветята – любимите,
за да усмихна очите ти – радостно сини.
Тихо, защото ще хванем окото
на Дявола!
Ако ни види ще има да страдаме, Боже! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Предложения
  • Остави този дъжд да вали, всички грешни следи да отмие, във улуците лошите дни със измамни надежди д...
  • В съня ти ще нахлуя като вятър, ще те завия с лунна светлина и като сянка в призрачен театър, ще бдя...
  • Когато с теб се видим, замълчи. Недей да ми разказваш тишините си. У мене точно толкова боли и рани ...

Още произведения »