19.10.2008 г., 13:24 ч.

Спомен 

  Поезия
1020 0 2

Спомен

 

 

Мина повече от година

... и  някак споменът избледня...

Сърцето намери си нови трепети,

очите вече забравиха лицето ти.

В мечтите вече господар не си,

отдавна душата ми се умори.

Като летен дъжд ме обля,

отиде си... така ме заболя...

Ала времето под своето крило ме приюти

и ден след ден те заличи.

Стара пожълтяла снимка си сега,

скъп спомен за две деца –

две влюбени деца, каквито бяхме,

две наивни сърца, с които мечтахме.

Любов ли беше това

... или просто една игра?

© Юлиана Кехайова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нека да не се уморява душата ти и да не те боли...Каквото било-да остане добър спомен...Горе главата-и да боли намери сили и продължи напред!Защото винаги ще има утре!Поздрави!С най-искрени чувства Райна
  • "Като летен дъжд ме обля,

    отиде си... така ме заболя..."

    Хареса ми! Образност и чувство.
Предложения
: ??:??