19.12.2007 г., 6:19 ч.
Спомен
Остави ми, моля, синьото небе,
остави ми ти земята, цялата.
Още чувам твоя глас и той зове
и някак си фалшива е раздялата.
Парят още горещите ти длани,
виждам твоите очи насън.
Вълшебна беше, голяма любовта ни,
отвсякъде се носеше любовен звън.
Спомените скоро няма да си тръгнат
и дълго ще се връщам към този миг.
Пак ще си мечтая тебе да прегърна,
но пак душата ми се къса и плаче с вик.
© ТеОдОрА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нежна тъга...Браво, Теди!!!
Пожелавам ти много здраве, обич, усмивки, късмет и сполука!!! Щастлива Нова Година!!! -
Браво!!!
Чудесно се справяш!!! -
Браво! Много е хубаво!
-
Прекрасно стихотворение, мила Теди,
но ти се усмихни, истинската , голямата
Любов тепърва ще те споходи! Толкова си млада...
с много обич за теб. И пиши, защото го можеш. -
Браво, Теди!!!Чудесен стих!!!
-
Чудесен стих Теди!
Но болката ще отшуми и ще остане спомена!
Чака те нова, силна любов!
Прегръщам те момиче малко!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Харесва ми, което си сътворила!!!
Привет!!!!