Понякога ще чувам пак гласа ти,
обгърнат от среднощна тишина,
със сълзи ще си спомням за смеха ти,
прегърнат до любимата жена.
Ще седнеш на леглото ми до мене,
донесла малко щастие в съня,
ще си поговориме известно време
как се чувствам в тази тишина.
Ще ме попиташ плакал ли съм тъжно,
когато тръгна си от мен без сбогом,
недей ме пита, това ще е ненужно,
ти знаеш отговора. Плаках много! ...