СПОМЕН
Мълчание. Избухващо мълчание,
на мрачна пустош, в пепелна гора.
Изпепеляваща, бездънна тишина,
в завихрен миг, разпилени спомени събра -
ухаеща на пролет, любов събирам във ръка
и с нежни ласки галя твоята душа.
Докосвам те със думи нежни, изречени с любов
и звезден прах поръсвам – за моя рай да си готов.
С горящите ухайни свещи, в ефира им копнях,
нечакани, дочаках срещи, където само аз бях.
И черни рози разпилях, по пътя ти към мен, ...