Мълчание в тъгата спряло
като капка дъжд в мъгла
и помним с теб единствено раздяла,
която никога не е била.
Лицето сянка замъглява,
сърцето в огън се стопява,
кръвта кипи и чак тогава
разбирам кой пред мен застава.
Лицето ти не помня все така
и все пак за теб не спрях да мисля.
В душата ми, аз чак сега разбрах,
любов една таи се. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация