4.04.2009 г., 8:52 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
782 0 0

 

С    П    О    М    Е    Н

 

Бюро със папки зелени

и черни букви върху белия лист,

а мислите летят устремени

към оня образ кристален и чист.

 

Гласът от черната слушалка

във мен остана дълго да звучи.

В съзнанието не без болка

онази влажна вечер се яви.

 

Говорих за всичко, което

безмълвно се трупаше в мен.

Мисли, таени в сърцето

на млад човек откровен.

 

Чувствах ръката ти гореща

като светъл маяк във нощта,

а светлините на градчето отсреща

изглеждаха малки слънца.

 

Дали повярва на всичко

от моя словесен водопад,

нима не разбираш самичка -

щастлив съм, че има те на този свят.

 

 

© Паскал Кюмурджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??