dolly (Доли)
583 5254
13.06.2007 г., 11:25 ч.

Спомен 

  Поезия
875 0 14

Спомен


Разхождах се по плажа,

отдавна беше то,

и просто си мечтаех,

че срещне ли ме той,

със вятър във косите,

ще бъде само мой.

А плажът беше пуст и

морето беше мило,

аз миди си събирах,

ръцете ми – хвърчило,

усмихвах се самичка,

докосвах синевата –

и тази във сърцето,

и тази – от водата...


Тогава, отдалече,

със същата коса,

по плажа гален, ранен,

зададе се момчето,

полека доближи се,

усмихнахме се мило,

разминахме се бавно...

Когато се обърнах –

то беше се смалило.


Аз продължих да търся

пъстри раковини,

подарък от вълните,

от дълбините сини.

Тогава, ненадейно,

намерих шепа миди,

оставени – да светят.

За мен ли бяха, питах

и плажа, и морето.

За мен ги бе събрало

по пътя си момчето...


И беше много светло,

и беше като в рая,

перчем, усмивка, миди

и младост отлетяла...

© Доли Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??