Притихващ зов към нещо минало,
угасващ стон за страст изстинала.
Надежда, бягаща от самотата
и само споменът на сетивата
остава в мен да ме измъчва.
Отново лъч и глътка въздух,
намирам път към теб и тръгвам.
И пак е лесно да преглъщам,
от мислите си спомена превръщам
в шедьовър цветен на една мечта.
До следващия път, когато
усмивката ти ще премине в яд. ...