Helius (Елена Костадинова)
77 1081
2.07.2013 г., 23:45 ч.

Спомен 

  Поезия
607 0 7

Повиках те от моята тревога,

че в гърлото ми нещо все горчи,

там камък сякаш имам и не мога

да го премахна. Той не се топи.

 

Повиках спомена за теб, макар че

сезонът на годините го скри,

но той е там - едно глухарче

поникнало сред тъмните гори.

 

Затворила очите те прегръщам,

отворя ли ги - камъкът тежи,

и аз не знам дали те връщам,

отиваш ли си, как се приближи?...

 

 

© Елена Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??