Погъделичка отново струната стара,

аз мислех, че отдавна умира в ръжда,

но твойто докосване струната кара

отново да пее песента за дъжда.

Музиката лети, лети и се връща

в нощта със светкавици, с гръм и трясък

и бавно се съзнанието в спомен обгръща

и сърцето скала се разпръсва на пясък.

Песъчинките, вятър на все разпиля

и пак се дъжда впусна в атака,

над мене порой изведнъж се изля

и редом с небето, сърцето заплака...