3.11.2007 г., 14:54 ч.

Спомен 

  Поезия
1428 0 6

Невинност като утринна роса блестяща,
светъл порив към небето устремен.
Зората лъчезарна като сребърна коприна
те оставя тих, замислен, запленен.                       

 

Хладен полъх спомени нашепва
и навява мисли тленни, нежни.
В мен копнеж забравен се пробужда.
Времето отмина неизбежно.                                                                                            

 

Песен ангелска от арфа златострунна
се разнася вред и в миг пораства
на надеждата последна цвят прекрасен,
а в сърцето пламък отмалял угасва.

 

© Евелина Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??