ДИС (Деа)
298 6717
29.05.2020 г., 11:20 ч.

Спомен 

  Поезия
583 8 11

Ръката на мама.

Безгрижие само.

И колене, всекидневно ожулени.

Хартиени лодки

през калните локви

и круши комшийски...обрулени:)

Приятелско "Здрасти!".

Филийки със щастие.

Небето бе пъстро хвърчило...

По роклята синя,

сто капки мастило...

и мирис на хубаво минало.

Привидно намръщен:

"Прибирай се в къщи!"-

на татко гласа още помня.

И скрина на баба,

житОто за хляба

и двете изпъстрени стомни.

Ех, време...Къде си?

Защо ли е есен?

Къде е ръката на мама?

Отдавна ли свърши?

Та аз съм си същата...

Не искам да бъда голяма!

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, момичета!🌹🌹🌹
  • "Приятелско Здрасти" и от мен.
    Браво!
  • Сърдечно Благодаря на всички!
    Бъдете почти деца! По-забавно е!
  • Живее още онова дете,
    когато спомените се завръщат.
    Но дните вече не са същите!
    В душата пак тъга расте...
    Поздравления за написаното от теб, Деа!
  • Много е хубаво, Деа! 😀 Харесвам как пишеш! 😀 Но никакви сини рокли! Дрес кодът от сега нататък е боксерки с камизолки и душевно разсъблечени! 😀
  • Не се безпокой, късно е за порастване! И по-добре 🥳🎈🧸🎭
  • Светло и момичешко!
  • "Та аз съм си същата...
    Не искам да бъда голяма!"
    Това си е мое!
  • И аз не искам да съм голям!
    Момчето в мен ти праща 😊
    Поздравявам те.
  • О, много е сладурско! Мило!
  • Деа, върна ме назад..
    Благодаря!
Предложения
: ??:??