Ти помниш ли онуй горещо лято,

курорта, от вода по тих,

морето, с хоризонта слято,

и онзи романтичен стих,

с който сутрин те събуждах,

галейки твоята коса,

и жената в теб пробуждах

по първа утринна роса?

Помниш ли разходките с ,,Балкан"-а

по пустия самотен бряг,

как гонеше ни без покана

вятърът с лудият си бяг?

А огънят, искрящ в тъмата

нима си ти забравила?

Как се случваха нещата,

които с мен си правила?

Даа.миналото е далече!

С мъже достатъчно си била.

За мене памет нямаш вече

или дълбоко си я скрила.

Но спомените, в мен събрани

със автомата ще ги пазя!

Негата на дните преживяни

пък от жена си ще опазя!