Късчета от мръсно огледало, изтъркано червило, стар парфюм... Миналото отдавна извървяно и шепот от забравен филм... Заровени мечти дъждът измива, реки от чуства тръгват пак и страх, и болка този дъжд разкрива... Изгубени мечти се връщат в нас... Театър странно-смешен с теб играем с маските от счупено стъкло и сякаш може този път да стане - да се излъжем, че е за добро... На черно-бял екран стоим с тебе. Застинала е цялата земя. Нима и чуства нямам вече?! Нима с теб душата ми умря?!