16.08.2007 г., 10:31 ч.

СПОМЕН 

  Поезия
5.0 / 4
622 0 8
/На леля ми, която ме отгледа
и ми даде "светлото" от душата си/
КАТО МУХИТЕ ЖИВЕЕМ!
ОТ МУХОЗОЛА УМИРАМЕ,
ОТВРАТЕНИ ОТ ЗАДУШЛИВИЯТ ВЪЗДУХ
НА ТОЗИ МУХЛЯСЪЛ ЖИВОТ!
БАВНО И ТЪЖНО ИЗДЪХВАМЕ,
ПЛЪТ ОТ НАС НЕ ОСТАВА.
САМО КОКАЛИ ГЛАДНИ
ВЪВ КОВЧЕГА ЗАТВАРЯМЕ!
САМО КОКАЛИ СИВИ,
ОТ ЧЕРНОБИЛСКИ РАДИЙ ПРОЯДЕНИ. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Всички права запазени

Предложения
  • Запитвал ли си се какво изпитва умиращото цвете в късна есен...? Под лунен сърп надеждите отлитат. М...
  • Остана на баира само църквата, надвиснала над мрачната безбожност. А долу в тишината стенат мъртвите...
  • Дресирах болката и птиците накацаха по остриетата на думите. Моят сън потече в океана на нечии възди...

Още произведения »