Спомен мой
Спомен мой, ти пак очи към мен обърна.
Обгърна ме с прозрачната си топлина.
Как само искам при мене да се върнеш,
за да те прегърна и в тебе да заспя!
Дали усещаш как тъгата си преглъщам,
та пак изтриваш тайно моите сълзи?
Защо ме караш пак при тебе да се връщам,
когато тихо в себе си проклинам,
че в живота ми отново нищо не върви?
Спомен мой, спри, нали ти обещах,
нали и да ме няма, пак ще съм до тебе, ...