СПОМЕН-ОГЪН
След годините, бясно пречупили
всяка жива искрица в душата,
мойта болка за миг бе изкупена -
тебе срещнах! Събра ни съдбата!
Преживяхме космически истини.
Преоткрихме любовна вселена.
Но след святото огнено вричане
бяхме грубо до гроб разделени.
Спомен-огън лежи под сърцето ми.
С него своя живот ще премина.
По пътеки ще бродя неведоми,
но от теб - на светлинни години!
И понякога, само понякога
твоят син ще ме пита за тебе -
кой си бил, как се срещнахме двамата,
че до край моя свят си обсебил!
© Теменужка Маринова Всички права запазени