Слаба светлина за миг проблясва...
Студът - безмилостен, безкраен или не?!
Щом вървиш, а тя все повече угасва -
път в тунела тъмен, а после накъде...
Покрай теб минават образи размити -
спомен от отминалите дни.
Усмивки, плахи, в тишина обвити,
думи замъглени - превърнати в лъжи!
Истина, измама - те лутат се в мрака,
като тяло, изгубило безследно своята душа...
Погледни - в края на тунела някой чака -
тебе, мен или пък просто миг от вечността!
© Десислава Танева Всички права запазени