Аз пленник съм на твоите очи -

очите ми в очите ти са влюбени,

с очи поглъщам чистите лъчи

и стават твоите очи по-хубави.

Мигът неспрян от Гьоте ли си

или си вечност, мъжки порив спряла?

Душата ти в душата ми шепти

и слуша я плътта ми занемяла.

Денят ми е изпълнен с твоята хубост,

с небето на очите, с бриза на смеха,

с вълните на косата, с изгрева на кожата

и в мен ликуват дяволите на греха.

Мисълта ми изпълва света с твоя лик,

както кръгове луди във водно пространство

размножават на допира дръзкия миг.

Колко тъжни са голите пръсти на клоните,

как безжалостно зимния вятър ги брули !

Крача сама из леса, дето боса догоних те

и те крия в пламтящия спомен на юли.