21.08.2008 г., 8:18 ч.

Спомен - реалност?... 

  Поезия
676 0 12

 

Спомен - реалност?...

Отново в бащината къща...
След много време пак съм тук...
Красиви спомени в мен се прегръщат,
очи затварям, чувам звук:

безгрижен детски смях и шепот,
игри вълшебни в двора тих.
Любими книжки с много трепет
прочитам пак и пиша стих...

Очи отварям и звукът по-силен става -
към мене тичат мойте дъщери -
едната носи книжка стара,
а другата - цветя от двора ни държи.

Прегръщам ги и мисля си внезапно
за мойте спомени и тяхната игра.
И всъщност техните игри, навярно,
са мойте спомени, изплували така...

 

 

© Ваня Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??