21.01.2008 г., 20:35 ч.

Спомен си и в мен догаряш 

  Поезия » Любовна
601 0 7

Оглушах от спомена за тебе,

сливам се безшумно с тишината.

Всичко отшумява като бреме,

самотен враг съм на тъгата.

 

 

Дъждът целува ми очите,

гальовно по лицето ми вали.

Припомня ми с тебе дните

и преплита капки нежност в моите коси.

 

 

Усмихната вървя напреде,

по пътя срещам мрак и самота,

а как по тях въртяхме с тебе,

приплели ръце с любовта.

 

 

Спомен си и в мен догаряш,

отшумяла вече с теб е обичта,

но каквото и да правя, в мен оставаш,

скрита в сърцето ми е любовта.

 

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??