Ще ме запомниш, знаеш го. Нали.
Ще бъде много тежък спомен.
Болезнен, лош, с разплетени коси,
разтърсващ и греховно зноен.
Ще идва с глас на нощен клавесин,
с разплакани от болка ноти.
Горчив като настойка от пелин...
По котешки – с безброй животи.
Понеже чак земята ти тежи,
с пътеки стари се разделяш,
когато този спомен преболи
осъзнаваш, че ще го разстреляш.
С очи. От упор. С думи. Или жест.
(У теб Адам е ярост дива)
... а споменът умира в твоя чест.
Остава Ева - рана жива.
Жени Иванова,
2014 г., редактирано
© Jasmin Всички права запазени