3.05.2008 г., 16:26 ч.

Спомен за една топлина 

  Поезия » Любовна
815 0 1
В ефирно леката мекота на нощта
сребристо огнените лъчи на луната
погалиха с блясък
гората, потока, тревата, скалата.

Там, сред песента на водата
и прегърнати от гората,
в ложето на скалата,
две устни горещи
изпепелиха две сълзи леденеещи,
две ръце докоснаха
със нежна сила
топлата мекота
на женската ръка
и вплетоха се
в ухаеща коса.

Страстта се разби.
Луната в нея
лъчи отрази.

В порива задъхан
устните се сляха,
между телата изчезна
ивицата светлина.
Тревата зашепна
със шепота на тез тела,
усещащи до себе си
на другия
топлата и нежна голота.
Превърнаха се двамата
във цяло, с вселената и вечността.

Полъхът пролетен
с хладна ръка
изтощено ги приспа.

Утрото щастливо освети
гората, потока, тревата, скалата,
където през нощта
цъфтяла е любовта.

© Гери Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??