22.08.2007 г., 19:53 ч.

Спомен за едни ръце... 

  Поезия
850 0 2
Потънах в тях като "Титаник".
Дрогата ми бяха те.
Нуждаех се от тях като силно-сутрешно кафе.
Обличаха ме като наметало,
галеха като с перце.
Като вуду кукла ме забиваха,
но пак желаех тез ръце...
Но ето мина време - ти си тръгна...
Тръгнаха си те...
Че и любовната комуна -
пристрастяването няма да възпре.
А някога заспивах в тях като дете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??