alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
16.05.2008 г., 13:41 ч.

Спомен за глашатая 

  Поезия » Гражданска
728 0 16
 

           Спомен за глашатая 

   

   

     Добро ли беше времето тогава,

     ще ви излъжа, ако кажа честно.

     Разбирате ли, бил съм много малък

     и ме е страх да не направя грешка.

 

     Но още помня улиците прашни.

     Ех, тези кални пътища към рая.

     Сред грижи и предишни, и сегашни

     аз чувам пак гласа на глашатая.

 

   - Бум - бум! Бум - бум! С неволята селяшка

     живее в мен все още тоя странник.

     Под старата, омазана фуражка

     се криеше бележка с база-данни.

 

     Обичаше народът да го слуша

     с небивал интерес към новините.

     А той, със глас метално-равнодушен,

     кръстосваше до здрач из махалите.

 

     Съобщаваше на всички и за всичко,

     магията в две палки бе събрана.

     Пораснах, но ехтежът ме привлича

     и споменът сърцето ми е хванал.

 

     Повярвайте във сляпата възможност.

     Минавайки случайно през мегдана -

     заслушайте се. Вярвам, че ще може

     да чуете гласа на барабана.

 

 

 

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Преди 16 години!
  • Чувам го чат-пат тоя глас! Тоя глас чат-пат е и тенекиен... като барабана!

    Ave, Калчев!

  • За глашатая спомена кръжи
    в съзнанието...Чул ли съм го аз?...
    Нещо ме задавя и души.
    Това е жаждата за неговия глас.

  • Потънах в твоя спомен..стана ми някак хубаво, носталгично... Поздрави!!!
  • Спомените, част от голямото богатство на душата...
  • С удоволствие влязох в твоя спомен!
    Стиховете ти въздействат!
    Поздрав!
  • Романтично и красиво! И нека да го пазим в спомена.
  • И аз го чух...Някои неща не се забравят!Поздравления!
  • Благодаря за споделения спомен, който никога не съм имал!
  • Трябва да дадем възможност на такива спомени да живеят. Ние от тях идваме, част сме от тях и те са част от нас. Съвременниците намаляват. И интернета е вид барабан, но къде ти е оня , първия?
  • Хареса ми този спомен от деството.И начина по който си го описал.
    Благодаря ти от сърце!!
  • да... носталгията по нещо безвъзвратно отминало, стана ми тъжно, това значи, че пак си се справил, браво момче, браво радваш ме
  • ...чух барабана...познато ми е...
    поетична носталгия...красива поезия!
  • аз пък се сетих за друг "глашатай" - продаваше петлета и свирки... с колело и кожена чанта гонехме го... и врънкахме "старите " за пари...
  • Обикновено запазваме добрите спомени.

    Хареса ми!
  • Поетичен спомен за отминали дни... Хареса ми.
Предложения
: ??:??