Ако искаш с мен да си, остани,
продължи,
обичай ме и винаги до мен бъди.
Животът ми претърпя обрати хиляди,
но истинското останало в него си ти.
Не ме ранявай, сърцето ми е болно,
в локви от сълзи лежи и стене за любов.
Не ме оставяй, чуй ти моя зов...
Ако искаш, си тръгни,
знай, че любовта ти в мене ще запазя.
Запази за мене спомена, макар и да боли,
и върви, не се обръщай,
не искам ти да видиш моите сълзи...
Тежко е, когато любовта е споделена,
но скрита трябва да остане тя.
Тежко е, когато две души са наранени,
а светът наоколо не трябва да разбира за това.
Дори да плача с кървави сълзи,
да викам и да моля остани,
когато любовта е непосилна,
тя трябва да остане спомен, който помнят само две тела...
© Ива Громкова Всички права запазени