Спомен за мъртвата ми жена
Спомен за мъртвата ми жена
Не вярвате ли, преди няколко години
аз имах хубава жена,
защо ли казвам имах -
имам, макар отдавна мъртва да е тя.
Явява се в моите нощи сега,
усмихва се и кротко мълчи,
протяга единствената си ръка
и сълзи капят от извадените и очи.
Бъдете сигурни, красива беше тя
с невинност на кристална сълза,
живеехме в безспирна радост,
но завистта от дявола долетя.
Ден след ден злото в мен напираше,
разковничето тъй и не открих,
алкохолът бавно ме убиваше,
нейния живот с тъма покрих.
Поредна нощ завръщах се от бара,
пристъпвах плахо, да не я събудя,
но безредицата в къщи ме накара
с пияния си ум да се почудя.
Усетих мигом някаква беда
и тръгнах бързо да си легна,
но на пода зърнах кървава следа,
жена ми се надигна и ме погледна.
Крещях в съня си ужасен:
Видение! Не ме мъчи!
Пред мен, като на страшна сцена,
жена ми беше без очи.
И гърлото ми почна да засъхва
като в дълъг августовски зной,
стоях и гледах как кръвта засъхва
и питах: Кой? Кой? Кой?
"Е, хайде, питам те - отговори"
изтръгна се от мен безумен вик,
тя в мига устата си отвори и спрях,
жена ми беше без език.
Протегна се към мен, за да ми покаже,
че дясната ръка я няма вече,
поиска ми се някой да ме смаже,
поток от сълзи по лицето ми потече.
Целувах, милвах женското лице,
а тя в ръцете ми стоеше.
Какво изпитва нейното сърце ?
Сега от мъка то кипеше.
Каква бе тази воля в нейното телце,
не бе умряла тя от болката жестока,
поискала преди да спре това сърце,
да чуе и докосне своята изгора.
Виках и проклинах цяла нощ
тез зверове, изроди от ада,
гаврили се с пълна мощ,
ще ги намеря и измъчвам без пощада!
Осакатили бързо моята жена,
кръвта започнала да блика,
с извадени очи, отрязана ръка,
тя нямала език - не можела да вика.
Защо, за Бога, нужна е била смъртта,
тез изверги какво са искали да ми отнемат,
живота и честта на моята жена,
или стар дълг от мен да вземат.
Кой казва, че съм нямал жена,
кой казва: "Лъжеш ли сега?"
макар отдавна да е мъртва тя,
аз имах, имам и ще имам пак ЖЕНА!!!
© Борислава Найденова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хаос...!!!
-
Шокиращо безмислие, раждащо безхаберие от просташка празнота ...
-
Понаредила си нещо но....не можах да схвана...Де да знам ако се пипне от тук от там може и да стане нещо добро. Не казвам нищо - просто се загубих - изпуснах нишката......
-
borislava88 (Борислава Найденова) 7-01-2008г. 01:51
Хората са казали : когато не можеш да кажеш нещо мило по-добре замълчи, а и това, че на теб не ти въздейства не означава, че трябва да съобразявам опитите си за поезия с теб
borislava88 (Борислава Найденова), искам да ти кажа, че коментарът ми под последното ти произведение съществува в този си вид НЕ за да те нагрубя или засегна, въпреки че очевидно си го приела като заяждане, а за да не те лъжат с "колко е прекрасно", "каква поезия само..." и тн. аз не мога да правя меденки и имам баялдъ и ако имам гости, не бих се опитала да готвя тези неща. все пак хората са казали "ако нещо не ти се удава - не се излагай". аз също имам разни поетични опити, но тук съм качила предимно тези, за които мисля, че имат някаква идея, форма и съдържание. останалото е въпрос на вкус. и не само.
http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=1728.msg22973;topicseen#msg22973
и за да не копирам по този начин, отговаряй на коментарите там, където се е зародил диалога. -
никаква идея не виждам тук, освен психиатрични настроения. не се сърди, борислава, но я го прочети...
имам чувството, че си се опитала да сглобиш различни изречения от различни източници. може и да греша, но определено това не е даже и скръб.. не знам к'во е... няма такава дума... -
Кво беше това,бе?????????
-
Господи,какъв стих!Разплаква дори!Браво Бориславче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
