През прозорец затворен можеш да гледаш,

можеш и в транс да стоиш.

Мисли напиращи в пъстрата есен,

подтикват те с тях да гориш.

Стоиш си и гледаш, пушиш цигара,

отпиващ глътка кафе.

И пак си отнесен на последната гара,

където получи криле.

Срещата сладка с красиво момиче,

жената на твоите мечти.

Онази която побъркваше дните,

обичаше с теб да лети.

Онази с усмивка, като на цвете,

поникнало в ранни зори.

Онази която заспиваше с тебе,

която в душата гори.

Отпиващ отново, с димяща цигара,

поглед вперен в простор.

Спомен след спомен в кафената пара,

напират за болезнен обзор.

Хайде сега, подсуши ги очите,

било каквото било.

Отиде си тя, отминаха дните,

но взе ти едното крило.