Спомен за сама

15.02.2008 г., 7:26 ч.

Поезия

1161 0 18

***
По устните й капеше мъгла.
Не тлееше - от зими и въздишки.
Роди се като спомен за сама.
Не търсеше - невидима за всички.
Небето й, препълнено със дъжд,
валеше над пустинните й дрехи.
Болеше я пресъхналата ръж,
от празното на кухите доспехи,
които я прегазваха без жал.
Очите им - сумрачни ями -
не виждаха безречния й сал, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен за сама

Искате да прочетете повече?

Предложения