СПОМЕН ЗА ВЪРХА
(на моя приятел планинар Камен)
На живота
под суровата ласка,
в забързания делник,
в безпаметната нощ
все по-рядко
се връщам при теб –
Планината, която
обикнах от детство.
Планината, където
почувствах се мъж.
Сега изморен от
проблемите вечни,
от приятели,
страсти,
жени и деца
все по-рядко
поглеждам към теб –
Върхът, който е
над хоризонта.
И Целта, която е
да остане под нас.
© Светослав Статев Всички права запазени