СПОМЕНИ
Дните минаха. Дойде есента.
Забравих любовта,
горяла в нашите сърца.
Разкъсаната ми душа прости
и те погребах завинаги.
Остана само празнината
и тъжната усмивка в мрака,
радвайки се на факта, че още си жив.
И поривът на болката, до скоро смъртоносен, див,
сега едва напомня ми за дните с теб.
Но устните ми вече са от лед. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация