27.04.2011 г., 18:24 ч.

Спомени 

  Поезия
531 0 4

Пробягна спомен по студеното легло

и въздухът напълни се с тъга,

че онова, което с тебе е било,

превърна се в изплакана сълза.

 

Думите - преглътнати, неказани,

парят вътре в мен болезнено.

Жестоко бяхме с теб наказани -

пътуваме изгубени във времето.

 

Губим се в безсмислено отричане,

маските тежат ни като бреме.

Защо се лъжем? Още се обичаме.

Любовта не се лекува с време.

 

Над самотното легло танцуват спомени

и душата ми потъва в отчаяние.

В очите сълзи крият се... прогонени,

а в устните - отчаяно желание.

 

Илияна Дадарова


PS. Заглавието е "работно", все още не съм решила как да озаглавя стихотворението. :)

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??