Спомени

Вървя назад в морето от спомени,

във тях се давя, не спирам, вървя.

Дъхът ми грабят и блъскат ме яростни- 

Болка! Любов! Тишина!

Вълни надигат се, повличат ме, губя се,

утихват, отиват си и връщат се пак.

Тъй бавно давят ме водите от спомени,

за да почувствам как силно горчат.

Понякога плашат ме, понякога радват ме,

усмихвам се бавно във мътна вода.

Затварят очите ми, отварят сърцето ми,

вълните заливат ме поглъщат ме в тях.

Назад се връщам в морето от спомени,

от теб да открия следа,

но теб те няма, за теб няма спомени,

от мойто море долових тишина.

Отнесен си някъде с вълните от спомени,

заровен дълбоко под тъмна вода.

И там ще останеш, пясък от спомени,

при теб ще се връщам, щом тръгвам натам.

Вървя назад в морето от спомени,

във тях се давя не спирам вървя,

и тебе търся в горчивите спомени,

за да си спомня как жива горях.