За един момент в спомените да се върнеш...
Спираш заслушваш се и ги виждаш
още преди да се обърнеш...
Хладният полъх на старите дни
сърцето докосва и набъбват сълзи...
Гледаш, усещаш и чувстваш как
емоцията те обгръща пак...
Искаш, желаеш, но не можеш да се върнеш,
дори и света да обърнеш...
И седейки така,
заражда се убийствена тъга,
която подтиска чувства неразбрани,
отварящи дълбоки стари рани...
покриващи онази нощ - така снежна
и грешка глупаво небрежна.