Колко болка е радоста,
когато тъжно завъртат се спомените.
Колко трайна е любовта
и времето на сълзите, отровните.
Всеки ден възкресявам спомени.
Всеки ден по малко умирам.
Всеки ден се моля за прошка
и все пак назад аз отивам.
Нима нещастен е този ден
в който те срещнах любима?
Но по-нещастен сега съм без теб,
когато ти си замина...
© Анелия Овчарова Всички права запазени