4.04.2007 г., 8:39 ч.

Спомени 

  Поезия
626 0 0
За теб си спомням със тъга.
За нощите така омайни.
Това ли беше любовта?
Чувствата са тъй безкрайни...

Спомням си за първата милувка.
Не усети ли как ме жигоса?
Помня и първата целувка...
Не ще забравя никога вкуса!

Помня разговорите прекрасни.
Поглеждах те и мислех, че си ти!
Прегръдките бяха тъй страстни!
Вярвах, че с любовта сме богати!

И сега е късно, но разбрах,
със спомени не мога да живея!
Не знам дали от нещо те е страх,
но не мога вечно да копнея!

© Елена Мирчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??