СПОМЕНИ
Вървя аз боса по тревата,
над мен е утринния полумрак.
С очи аз виждам красотата,
а сърцето ми потънало е пак.
Защо ли още мисля си за тебе?
Какво, по дяволите, правя пак?
Пропускам аз живота си край мене
заради спомени, потулени във мрак.
И без теб живота продължава.
И без теб земята се върти.
Защо все нещо мене задължава ...