СПОМЕНИ

Вървя аз боса по тревата,

над мен е утринния полумрак.

С очи аз виждам красотата,

а сърцето ми потънало е пак.

Защо ли още мисля си за тебе?

Какво, по дяволите, правя пак?

Пропускам аз живота си край мене

заради спомени, потулени във мрак.

И без теб живота продължава.

И без теб земята се върти.

Защо все нещо мене задължава

да закривам слънцето с болезнени мечти?!

Иди си! Няма аз да плача.

Сълзите вече нямат сила там.

Иди си! И разпръсни ми здрача.

Ще се направя, че нищичко не знам.

И ето, слънцето изгрява.

Поляната е мокра от роса.

Повдигам се на пръсти и протягам

ръце да уловя мига.

21.05.2007