Как да вляза в тази празна къща?
При кого да дойда пак на село?
Спомените все натам ме връщат,
ала времето ми всичко е отнело...
Теб те няма пак да ме изслушваш,
пак от твоите съвети да ми даваш.
Всичко тук е толкоз пусто,
тишината глуха чак до смърт ме плаши.
Мястото ти между нас изстина,
няма кой на него пак да седне.
Толкова внезапно си замина,
не успях и да те видя за последно...
© Илияна Димитрова Всички права запазени
Мисля, че празната къща те обича.