Генка Богданова
Всеки изгрев ми напомня за татко.
Недоспал се будеше щом зазори.
Докато ние сънувахме сладко,
той излизаше, не закусил дори.
Все на нивата срещаше слънцето,
препускаше с коня към новия ден.
В плодни ниви посяваше зрънцето,
на надеждите светли, с дух окрилен.
Вечер на газена лампа четеше,
със жадни за знания, морни очи.
В мечтите си бъдеще чудно строеше. ...