Дъждът вали неспирно вън,
отмива мисли, спомени
и ми се струва само сън,
но две сълзи отронени
се стичат бавно по лицето
и споменът за лятото
изплува нейде от морето
със блясъка на златото.
Полепва пясъкът златист
по мокрото ми тяло,
а погледът ти тъй лъчист
е мое огледало. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация