Глътка студено кафе...
Студени мисли, прорязват ме в тишината!
Нарисувана с ефирен смях любов,
сега бавно изгубва се във мъглата...
Напразни надежди...
Едно необяснимо очакване
за нежност и страст,
умират по малко във вечерния час!
Удавена усмивка в чаша студено кафе...
всяка мисъл е болка...
Разливат се спомени в легло от рози и кадифе...
Последна глътка отпивам сега
и тръгвам в деня си, отново сама...
10.04.2011г.
© Моника Стойчева Всички права запазени