Спомените тихо отболяват
или парят в нощи без звезди.
Щом Земята снежно се кръщава
някога от спомени боли…
И вали едно различно време
в тишината на едно небе,
дето пламва в утрото без време.
Сякаш друг мечтите ни краде…
А от куп преглътнати обиди
изгревът в очите ни кърви…
Бавно бърза скитащото време,
без да пита колко ни боли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация