Спомените...
Отново е вечер! Чудя се къде ли си сега?
Какво ли остана в теб и в сърцето ти от мен?
Какво ми остана след теб...?
След този кратък период, в който бяхме заедно?
И виждам, че останаха ми само спомените!
Спомените, които ми дари!
Да, вече не ми се спи, не ми се диша дори!
Усещам, че ден след ден все по-силно боли!
Добре, че са останали поне спомените!
Спомените от хубавите дни!
Спомените и болката, с които ме дари!
Не се оплаквам вече, даже и от нея дори!
От болката, по-силна от любовта ми дори!
Киното си остава кино, езерото - езеро!
А спомените си остават спомени!
Те са живи и ще са вечни, колкото и малко да са те!
Песните ще продължат докрай и ще ги слушам вечно, може би!
Ще ми напомнят за безсънните нощи,
колкото и малко да са дори и те!
За любовта, която намерих и спомените, които ми остави тя!
За слънцето, всяка сутрин изгряващо
и за луната, спускаща вълшебни лъчи всяка нощ!
За звездите, спомените споделящи
и напомнящи ми отново за теб!
Спомените! Това е всичко което ми остана сега!
Но не се оплаквам, достатъчни са ми те!
Нито песента ще е песен, когато я слушам без теб,
нито любовта ще е любов, несподелена щом ще е тя!
Но спомените от всички неща
ще покрият, зная всичко това!
Ще се чувствам още по-жива сега,
от спомените, които ми останаха!
Сърцето ми отново, знам, ще запламти
и болката ще поотмине дори!
Слънцето ще грее пак и за мен!
Луната ще блещука в нощите самотни!
Градът ще свети всяка вечер и ще ми напомня за стаята,
в която запазихме всички спомени!
За терасата, където загасих последната сладка цигара!
За кухнята, където ми готвеше ти!
Това са спомените ми! С тях ти ме дари!
Ще помня мириса на цветята в хола!
Ще помня топлината на нашия дом!
Камината, която така и не запалихме,
защото топлеше ме твояt скут все още!
Домът ни така и недовършен остана,
но все някъде споменът е скрит!
Не стана така, както пожелахме,
но споменът поне остана от мечтите неосъществени!
Ще дойде друга, може би, но споменът едва ли ще закрие?!
Ще бъде тя там, където бяхме ние!
А любовта и споменът ще си остане там, където
оставих своето сърце! Събрах си само спомените вечни
и те ще са при мене - завинаги с мечтите неосъществени!
Анна Хубенова Соколова 2011
© Мим Миме Всички права запазени
6+