Все още те преследва моят глас, нали?
Все още в сънищата виждаш моите очи?
Понякога носталгия изпитваш към отминалите дни?
Ти сам призна, че спомени за мен, за нас,
за нашите мечти
завръщат миналото и обезсмислят бъдещето ти...
Слънцето те гали с топлите лъчи
сякаш са ръцете ми?
Капките дъждовни напомнят нашите сълзи;
сълзи проляни с мъка за отминали дни,
с надежда чувството силно да се възроди?
Нощта събужда те с крясъци греховни: ...