22.08.2007 г., 15:14 ч.

Спомни си 

  Поезия
739 0 6
Спомни си -
бях за теб единствена...
боготворена
и обичана
от тебе бях!
Спомни си после
безразличието,
което се прокрадна
между нас...
А бях богиня
в твоите очи,
ръцете ти
се плашеха
да ме докоснат!
Да не изчезна с
края на нощта,
а устните ти
пиеха до болка!
Спомни си всяка
лятна нощ,
в която взимахме
парче един от друг
и се разгадавахме...
когато, неуморни,
срещахме, безсънни, утрото
и се прегръщахме...
спомни си аромата на
раздялата,
когато нямаше
какво да кажем,
да притъпиме
болката, да си спестим
страданието
и просто пуснахме ръцете
си,
доскоро милвани
и галени,
и си отидохме,
ранени и  ограбени,
тъй сякаш
преживели с теб война...
Спомни си нашите целувки
и обещанията,
които нарушихме
без вина,
спомни си общите мечти,
смеха ни
и чак тогава отмини ме
като непозната.

© Кристина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина силно произведение. Не мога да кажа нищо лошо за него (а това рядко ми се случва ...
  • Благодаря на всички ви от сърце!
  • Браво, Криси!
    ЧУДЕСЕН СТИХ!
  • Страхотно е! Нямам думи, толкова силно и истинско и същевременно така болезнено. Поздрав!
  • много е хубаво!!!грабна ме!!!
  • Страхотно написано.Но си е струвало нали.Дори само един миг на такова щастие и любов споделена.Трябва всеки да запази спомена за любовта и дори в най- тъмните и студени нощи да остане като лъч светлина за да ни топли и акумулира светлина.Нищо, че боли нали тази болка ни прави истински хора.Целувки от мен.
Предложения
: ??:??